![]() |
Малтусови граници и бъдеще
Снимка ©
AFP
|
Малтусианската идея често се възприема като негативна и дори опасна. От 1798 година, когато Томас Малтус публикува своето есе за принципите на населението, тя е била нападана и осмивана. В съзнанието на мнозина, Малтус е образ на тесногръд свещеник, който вярва, че човечеството трябва да се ограничава, за да избегне катастрофа. Но истина е много по-сложна и дълбока.
Малтус не е просто човек, който се страхува от глад и бедност. Той е един от пионерите в областта на екологичната икономика и предвидлив критик на безкрайния напредък. В книгата си „Импас: Климатичната промяна и границите на прогреса“ (2025), аз разглеждам неговата личност и идеи в по-широк контекст. Той е човек, който е разбирал, че природните закони важат и за човешкото общество.
Образованието му и социалната среда, в която расте, го насочват към идеята, че прогресът има своите граници. Възпитаван от протестантски реформатори и вдъхновен от философи като Жан-Жак Русо, Малтус вижда света като цикличен, а не като линейно развиващ се процес. Той е наблюдавал глада, болестите и социалните конфликти в Англия, където населението расте бързо, а ресурсите – не.
Затова и неговата теория за геометричния растеж на населението срещу аритметичния растеж на храната е не просто научна хипотеза. Тя е предупреждение за пределите на човешкия напредък. Малтус не вярва в утопии, а в природните закони, които ни ограничават. И именно това го прави важен и днес, когато светът се намира на ръба на екологична криза.
Историята му е свързана с конфликта с идеите на радикалния философ Уилям Годвин, който вярваше, че разумът ще доведе до безкраен прогрес и утопия. Малтус обаче вижда реалността по друг начин – като циклична борба за оцеляване. Той не отрича възможността за промяна, но я поставя в рамките на природните закони.
Днес, когато климатичните промени заплашват бъдещето ни, неговите идеи стават още по-актуални. Учените предупреждават за надхвърляне на границите за устойчивост. Малтусовата предвидливост за ограниченията на растежа ни напомня да бъдем по-внимателни и отговорни към планетата.
Може би е време да преосмислим това, което означава „малтусианско“ мислене. Не като страх от бедността и глада, а като признание за реалните граници на нашия свят. В тази перспектива, неговата философия може да бъде ключът към по-устойчиво бъдеще.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |